Интериор RDK1

Визуализации: Александра Василева

RDK1 е интериор на апартамент 90кв.м., изграден върху усещането за спокойствие, баланс и прецизност в детайла.

Апартаментът се намира на висок етаж и има впечатляваща гледка към София и Витоша.  Важна цел ни беше интериорът да позволи гледката да бъде част от самото пространство. Именно оттам идва и идеята за островния диван в дневната – позициониран така, че гледката да се усеща от различни точки на пространството, а не само от едно определено място.

Още едно от големите предизвикателства в проекта беше изискването на клиентите целият апартамент да бъде с подова настилка от полиран оникс. Това е красив, но силно присъстващ материал, затова потърсихме начин да балансираме неговата студенина и блясък с повече топлина – чрез дърво, бяло, текстил и меки, заоблени форми. Черното и бронзът се използвани като акценти, които подчертават детайлите.

Мебелите са максимално изчистени и спокойни, с ясни линии и височина от пода до тавана там, където пространството го позволява. Изпълнени са в комбинация от MDF и ПДЧ на Kronospan, а кухненският плот е от Laminam.

Дневната зона е проектирана като плавна композиция от отделни функции, обединени в едно визуално цяло. Всяка от тях има своето място, но никоя не доминира.

Акцент в кухнята е черният огледален гръб, който й придава дълбочина и усещане за изисканост. Телевизорът е позициониран така, че да изглежда като картина върху чистата бяла стена, зад която се крият шкафове с различна конфигурация. Геометрията е чиста и последователна, подчертана и от дискретните черни дръжки, вкопани в MDF-а.

Заоблените форми на меката мебел, осветителното тяло над трапезарната маса, столовете и текстилът внасят необходимата мекота и контрастират на по-строгата геометрия на мебелите и настилката.

Материалите са сравнително малко, но всеки от тях има своя роля. Именно в нюансите и текстурите се изгражда характерът на интериора – в срещата между матово и гланцово, топло и студено, твърдо и меко.

Светлината също е важна част от тази композиция. Тя не е просто функционален елемент, а още един материал в интериора – променя обемите, подчертава текстурите и създава различно усещане в различните часове на деня.

Дискретно осветление подчертава декоративната стена зад дивана, в която са вплетени различни материали. На пръв поглед те създават усещане за повторяемост, но всъщност са подредени без симетрия, което придава на композицията естествена динамика.

До нея е позиционирано компактно работно място, което позволява пълноценна работа от дома. Етажерката към него е с нестандартна геометрия и акцентни страници в бронзов нюанс.

В банята продължават сивите полирани плочки, създавайки визуална връзка с дневната зона. Контрастът идва от наситено синята, блестяща повърхност зад мивката и в душ зоната, допълнена от смесители в бронзов завършек.

В спалнята акцент е тапетът със силно визуално присъствие и характерен контраст между бялото и черното. Въпреки неговата изразителност, нощната зона запазва усещането за спокойствие и уют. Формите се смекчават, цветовете се успокояват, а атмосферата се променя – от представителността на дневната към усещането за покой и уединение.

Това е дом, в който архитектурата остава тиха, за да има повече място за живота.